Градът има 269 506 жители (преброяване 2011 г.). Средногодишния прираст на населението е -0,8%. 15,5% от населението е на под 15 годишна възраст, а 3,0% са на над 75 години.
Археологически находки в днешна Крайова показват, че там е имало древни селища на гето-даките, датирани към 400-350 г. пр.н.е.
Румънски историци свързват името на града с царуването на Иван Асен I.
Името на Крайова е отбелязано за първи път писмено на надгробна плоча на Владислав I.
В края на 15 век Крайова е известен търговски център, а още в края на 14 век е назовавана във всички източници град.
Със засилването на властта на местните боляри (банове), Крайова става за сравнително кратък период един от най-важните политически центрове в страната, а владетелите ѝ дори са имали правото да секат собствени монети.
През средновековието Крайова е била важен военно-стратегически център в борбата срещу Отоманската империя.
През 18 век Крайова изживява особено труден период. Крайовското болярство посреща с особена враждебност фанариотската власт над Влашко, назначавана от султана. Затова, след победата над турците през 1718 г., тук със задоволство приемат австрийското управление. Когато обаче през 1726г. боляринът Георге Кантакузино (Gheorghe Cantacuzino) е свален от власт, болярите от Крайова започват действия срещу хабсбургската администрация. Започва и силно хайдушко движение, на което властта не може да се противопостави и на практика е принудена да изостави Олтения.
През 1735-1770 г. Крайова става столица на анархичен регион, без реална власт. През този период Крайовската власт на бановете вече не е институцията, която в миналото е съперничела на държавната власт в страната. През 1761 г. постоянната резиденция на бановете се мести в Букурещ.
Едва през 1770-1771 г. Крайова отново става столица на Влашко, тъй като за Букурещ воюват Русия и турците.
Икономиката и развитието на Крайова понасят силни щети през 18 век и началото на 19 век, заради съкрушителното земетресение през 1790 г., чумната епидемия през 1795 г., опустошителния пожар през 1796 г. и заради факта, че градът става арена на военни действия при атаките на Пазван-оглу паша от Видин през 1806 г.
Градът се възстановява едва след руско-турската война от 1828-1829 г., когато настъпва период на относително спокойствие за Влашко. През 1848 г. населението на града е около 20 000 души.
В края на 19 век Крайова има вече над 40 000 жители, малки фабрики и работилници за химическа продукция, селскостопански машини, тютюнопроизводство и др.
През 1940 г. в Крайова се състои „Румънско-българска конференция“, на която, на 7 септември 1940 г., се подписва Крайовска спогодба, с която Южна Добруджа се връща на България.
През 60-те години градът става силен промишлен център — развиват се машиностроенето,локомотивостроенето , автомобилостроенето, самолетостроенето, химическата и хранителната промишленост, енергетиката.
Дворецът Жан Михаил
Дворецът Жан Михаил е най-красивата сграда в Крайова. Построена между 1900 – 1907 г., от френския архитект Пол Готерльо по искане на Константин Михаил (1837 - 1908) един от най-богатите и заможни хора в Румъния, по онова време. При издигането й са били използвани висококачествени и скъпи материали, били са привлечени чуждестранни занаятчии и строители предимно италианци дошли и установили се в област Олтения. Красивите мазилки - частично позлатени, илюминаторите, венецианските огледала, рисуваните тавани, полилеите с кристални орнаменти, мраморните колони и стълбища, тапицираните с коприна от Лион стени, дървените елементи, стилните мебели и др. Придават елегантност и изтънчен вкус на двореца. Дворецът е покрит с плочи, като още в самото начало е била изградена електрическа и отоплителна инсталация на сградата. Заради своята архитектурно - художествена стойност двореца е обявен още през 1947 г., като един от най- важните паметници на гражданското строителство от началото на ХХ век.
Парка "Николае Ромънеску"
Този парк се гради три години по проект на френския архитект Е. Редон и е открит през 1903г. Изключително интересен за посетителите е замъкът Castelul Fermecat или т.нар. Омагьосан замък, който също е дело на френския архитект и изглежда толкова автентично, че никога не бихте се усъмнили, че е построен през средните векове и пази историите на своите средновековни обитатели. По настоящем, в замъкът всъщност се помещава кръчма, където може да се насладите на румънско пиво и традиционни гозби.
„Николае Ромънеско” е любимо място за разходка не само на жителите на Крайова, но и на всеки нов турист. След дългата разходка, спокойно може да седнете на някоя от беседките или да изпиете чаша кафе в заведението край езерото, продължавайки да съзерцавате гледката наоколо в сладки приказки.
Многобройните алеи, виенски беседки, детски площадки и дори зоологическата градина допълват възможностите Ви забавление и почивка в това райско кътче на около 4 часа път от София.
